Има въпроси, които остават в главата ти дни наред. „Дали ние, хората, ще еволюираме в бъдеще така, че да можем да летим?“ е един от тях. За Панайот Недялков – преподавател в Школа „Търсачите“ в Бургас този въпрос е най-необичайният, който е получавал от децата в Школа Търсачите. А отговорът остава неизвестен, поне за нас към момента…
Любимимата му тема от курсовете е този за човека в бъдеще. Тогава класната стая спира да бъде такава. „С децата си развихрихме въображението и си представихме как потенциално ще изглежда нашият вид“, разказва Панайот. Точно оттам идва и въпросът за летенето. Едно дете стигна до извода само, без подсказка, докато рисува човека след няколко хиляди години.
Как се обяснява алгоритъм на седемгодишно дете? Панайот няма сложна методика. Тръгва от онова, което детето вече познава – пътя до училище, реда, в който детето си връзва обувките, светофара на кръстовището.
„Най-лесно на дете може да се обясни, като се даде пример за сравнение с неговото ежедневие и заобикалящата го среда“, казва той.
Оттам нататък курсът е процес от игри и много интересни факти. Децата управляват роботи, конструират, сглобяват, програмират мисии. Ученето се случва между другото, докато те са убедени, че играят.
Ефектът от този подход не се вижда веднага. Проявява се в задачите, когато никой не подсказва.
Децата спират да търсят единствения верен отговор и започват да търсят своя. Понякога стигат по-далеч от очакваното – и от самия преподавател. Момент, който Панайот помни ясно: дете решава сложен алгоритъм по два напълно различни начина. Без колебание и без да се затрудни. Това е и разликата, която курсовете правят. Едната задача има повече от един път до целта.
Гордостта му няма нищо общо с оценки. „Най-много се гордея, когато виждам, че сме запалили искра в децата, която ги кара да искат да научат нови знания“, казва той.
Обратната връзка от семействата се вижда, преди да бъде изречена. „Когато родителите и децата са благодарни, си личи по лицата им“, разказва Панайот. Благодарности към екипа идват след всеки курс, а с тях – и въпросът кога отваря следваща група.
„За мен е удоволствие да съм част от екипа на „Търсачите“. Радвам се, че имам възможността да работя с такива деца“, казва Панайот. „Те са светлото бъдеще на България и на народа ни, ние сме длъжни да ги запазим.“
Точно това стои и зад решението на Голямата Оранжева Фондация да финансира изцяло курсовете по роботика. Децата кандидатстват за пълна стипендия, а водещият критерий не са оценките, а желанието и любопитството. Благодарим на Панайот за отдадеността му!