Има въпроси, на които никой университет (в ролята си на учител) не те подготвя да отговориш. „А на планетата Картоф има ли картофи?“ е един от тях.
Айсел, преподавател в Школа „Търсачите“ в Бургас, не се чувства неподготвена да отговори, дори ни споделя, че точно тези моменти от курсовете са ѝ любимите: секундите, в които детското въображение излита далеч отвъд учебния план.
Когато Айсел се присъединява към екипа на „Търсачите“, тя няма представа колко много ще ѝ хареса да работи с деца. Темите на уроците я увличат и нея самата, а най-голямото ѝ удовлетворение идва от гледката на дете, което учи с желание, не по задължение.
Как се обяснява алгоритъм на осемгодишен?
Рецептата на Айсел е проста на думи и трудна на практика: да превърнеш сложните концепции в игра. „Давам примери от ежедневието, използвам много практически задачи и насърчавам децата сами да откриват решенията“, казва ни тя.
Резултатите от курсовете според Айсел се виждат най-ясно в часовете по свободно конструиране. Без инструкции и без ограничения децата създават модели, за които самата тя никога не би се сетила. „Именно тогава виждам колко безгранично може да бъде детското въображение“, казва Айсел.
А любимите ѝ часове от курсовете са тези с робо битките и състезанията, както и темата с робо катапулта, при която класната стая се превръща в бойно поле от хартиени топчета – урок по физика, замаскиран чрез игра.
Айсел би искала родителите да знаят, че за екипа на Школа „Търсачите“ децата не са просто ученици. Преподавателите се радват на всеки техен успех, изслушват историите им – как участват и печелят състезания, и се гордеят с тях. Всеки час е подготвен така, че ученето да е интересно, разбираемо и забавно – децата да идват с желание и да си тръгват с усмивка, разказва ни Айсел.
Благодарността се връща в най-мили форми: картички, ръчно изработени гривнички, цветя по празниците. Малки жестове, които показват колко искрени са децата и колко обичат своите учители от курсовете по роботика.
За Айсел успехът е…
За Айсел най-големият успех не е личен. Свързан е с това, че вече втора поредна година все повече деца имат възможност да бъдат част от школата. Отварят се нови групи, „Търсачите“ стъпват в нови градове, а програмата продължава да расте. И всичко това не коства нищо на родителите заради стипендиите, които Голямата Оранжева Фондация предоставя на децата.
И след като отговаря, че най-вероятно има картофи на планетата Картоф, получава нова доза въпроси от безграничното любопитство на децата:
„Какво ще стане, ако имаме две Слънца? А ако имаме две Луни?“
Айсел още търси отговора. Но е сигурна в едно – докато децата задават такива въпроси, тя е точно там, където трябва да бъде – сред безграничното любопитство и креативност.