Да обясниш сложни концепции на забавен и достъпен за едно дете език изисква много повече от технически познания и опит в работата с деца – изисква въображение, желание, подход и щипка креативност. Димо, преподавател в бургаската школа на Търсачите, превръща програмирането и роботиката за учениците му в забавна игра.
За Димо тайната на преподаването се крие в примерите.
Когато обяснява градусите в окръжността, той кара децата да се движат: погледът наляво и надясно на пешеходна пътека е завъртане на 90 градуса, а обръщането назад – на 180. „Запомнянето на поредица от стъпки, които роботът трябва да изпълни (функция или алгоритъм), е като ученето на стихотворение за училищно тържество – всяка стъпка трябва да бъде в правилния ред, съответно и всяко стихче си има последователност на фразите, за да се получи желаният резултат“, споделя ни той.
Любимата му задача с децата през тази учебна година била сглобяването на сейф с LEGO тухли заради десетките различни начини да се справи едно дете със задачата. Децата постоянно задаваха въпроси като: „Как ще работи нашият сейф?“, „Как да го направим максимално сигурен?“, „Какво да променим, за да не прилича на този на другия екип?“ Дори сами стигнаха до извода, че ако всички сейфове са еднакви, откриеш ли слабост в един, ще можеш да „разбиеш“ всички.
Задачата се оказала толкова интересна, че децата сами избрали да работят в екип, за да измислят уникални защити. „Най-хубавото беше, че всеки екип измисли собствено решение. Един сейф използваше гласово и лицево разпознаване (разбира се, доколкото това е възможно с наличните инструменти, защото все пак говорим за прототип). Друг се отключваше чрез последователност от бутони, а трети – чрез завъртане на колело на определени градуси. Дори обсъждахме вариант за отключване с Морзов код, което е впечатляващо знание за толкова малки деца“, споделя ни Димо.
Проектът има и сантиментална стойност за бургаския учител. „Като деца с един мой много близък приятел си правехме различни прототипи на сейфове, в които пазехме картите си от Yu-Gi-Oh! Може би затова и днес толкова се радвам, когато виждам как децата влагат въображение и ентусиазъм в подобни проекти“, разказва ни Димо.
Димо ни разказва, че децата постоянно го изненадват с любопитството си и с начина, по който гледат на света. Често задават въпроси, които на пръв поглед звучат простичко, но всъщност са доста философски.
„Как децата се превръщат във възрастни?“. Тези разговори излизат извън рамките на сухата теория и развиват личността. Това, което най-много ми харесва в подобни въпроси, е, че те нямат еднозначен отговор. Те провокират разговор, карат децата да разсъждават и често ме предизвикват и мен да погледна на познати неща от съвсем различен ъгъл. Именно тези моменти правят работата с деца толкова интересна.
Учителят признава, че е изключително горд с момента, в който срамежливите деца се престрашат да говорят пред публика на завършващите церемонии и станат по-уверени и в живота извън школата.
„За мен това е много по-голям успех от всеки успешно сглобен робот. Най-хубавото е, когато тази промяна се забелязва и извън часовете по роботика – когато родители, учители или близки споделят, че детето е станало по-общително, по-уверено и по-активно и в други ситуации. Тогава знам, че сме допринесли не само за техническите му знания, а и за личностното му развитие“, разказва ни още учителят.
Димо се присъединява към Търсачите, защото вижда нуждата в града му всяко дете, което има желание, да може да получи качествено образование.
„Децата са нашето бъдеще и трябва изключително много да се инвестира в тях“, обяснява мотивацията си преподавателят.
Според него креативността и роботиката са неразделни, защото една и съща техническа задача винаги има десетки различни детски решения. Мисля, че много родители виждат крайния резултат – усмихнатите деца, готовите проекти и новите знания. Това, което остава „зад кулисите“, е огромното желание и усилията на целия екип да направи всяко занятие едновременно полезно, интересно и достъпно за всяко дете, категоричен е Димо Димов.
Димо и екипът на Школата в града получиха и персонализирани подаръци от своите ученици: чаши и грамоти, както и благодарности за огромния ентусиазъм, който той и колегите му влагат във всеки един урок.
